Когато се проектират сгради и се изчисляват отоплителни системи, критериите за топлинен комфорт в помещенията се използват като входни данни за изчисляване на топлинните натоварвания. Това гарантира, че проектните условия на околната среда и проектните вътрешни натоварвания ще постигнат минимално приемливата стайна температура. Основата за установяване на критериите е зададена от стандарта ISO EN7730.
Температури на стайния въздух
При лъчисто отопление за осигуряване на топлинен комфорт са необходими по-ниски температури на стайния въздух:
– В жилищни и всекидневни стаи: 20 °C
– В бани: 24 °C
Препоръчителни стойности от Разпоредбата за работните места
– Седяща дейност: 19–20 °C
– Неседяща дейност: 12–19 °C според тежестта на работата
Препоръчителни стойности за постигане на възможно най-голямо удовлетворение на намиращите се в помещението хора:
Работна стайна температура:
– Зима: 20 – 24 °C
Работната стайна температура е средната стойност от измерената температура на стайния въздух и средната температура на околните повърхности.
Температури на повърхностите
За повърхността, влизаща в пряк контакт с човека по медицински и физиологични причини трябва да бъдат спазени максимално допустими температури на повърхностите:
– Под:
– Зона на пребиваване 29 °C
– Бани 33 °C
– Рядко посещавани зони (периферни зони) 35 °C
– Стена: 35 °C
Максимална асиметрия на излъчване по отношение на срещуположни повърхнини (по EN ISO 7730):
– Топъл таван < 5 °C
– Топла стена < 23 °C
При подбора на елементите на лентовата система за лъчисто отопление за отделните помещения се взимат предвид :
- Потребната топлина за всяко едно помещение;
- Идеята за обзавеждане – избягват се местата, където ще има мебели, плътно стъпили на пода;
- Функциите на съответното помещение;
- Броят на необходимите терморегулатори за отделното помещение;
- Мястото за монтаж на терморегулатора/терморегулаторите;
- Вида на подовото покритие.
